И сладките могат да бъдат модерни

Днес едно красиво, амбициозно, младо момиче празнува своя двадесет и първи рожден ден. Тя е студентка в Лондон, където учи архитектура и днес, макар и на стотици километри от дома, ще празнува в компанията на една сладка изненада, която подготвихме заедно с нейната майка "цветната" Мария. Познаваме се с Мария от скоро, но вече съм сигурна, че не пропуска повод да зарадва близките си с нещо нестандартно, неочаквано и го прави с много любов и ентусиазъм, по същия начин, по който днес е посветила един мил разказ в думи и снимки на своето дете.

Задачата към мен беше едновременно много приятна за изпълнение и леееко стресираща :) Приятна, защото Мария ми посочи три основни цвята и няколко форми и ми даде пълна свобода с думите "Прави ги все едно ги правиш за себе си". Тук не знам как тя самата пое този риск, все пак съм с десетина години по-голяма от дъщеря и и е потенциално възможно да съм аут-ъф-дейт с вкуса на младите :)) Стресираща беше мисълта, че сладките трябва да се поберат в една сравнително малка метална кутия, трябва да прелетят от София до Лондон в чекирания багаж и да изчакат Рождения ден в пълна секретност, като през цялото това време аз тихичко се надявах да не се счупят или залепят една за друга.

Днес съм радостна, че нашият общ план проработи, транспортът не ни провали :) и така успяхме да зарадваме Станимира по един специален начин.

Романтична торта в бледо розово и бяло

Ако трябва да определя кои са любимите ми като украса торти, то това със сигурност са тези с изчистени, романтични и навяващи леко ретро усещане цветове и детайли. Абсолютен привърженик съм на мнението, че красотата е в семплите неща, стига всеки малък акцент да е намерил точното си място. От тези мисли и предпочитания се водех, докато си представях тортата, която ще покажа сега. Като отправна точка ми послужи една много любима стъклена поставка, в която исках на всяка цена да сложа готовия кейк. Това беше определящо за размерите на тортата. Когато става дума за романтично усещане, естествено не можем да избягаме от розовия цвят, а още повече от розите :)

Повърхността на тортата украсих с фини линии от Роял айсинг (РА). Точно тази техника на работа с РА се нарича Cornelli Lace, едновременно ефектна, лесна за изпълнение и много услужлива, особено, когато се налага да се прикрият някои дребни недостатъци по повърхността. Характерното за нея е, че се работи с малък кръгъл накрайник, в моя случай #1, като се правят произволни хаотични извивки в различни посоки по повърхността, без да се докосват отделните линии.

Основното покритие на тортата е в много бледо розов цвят, а центъра на розата е дъстван с т. нар Edible lustre в цвят Dusky lilac. За съжаления от снимките не се вижда много добре финият блясък, който се постига с тази прахообразна боя.

На гости по Коледа

Началото на всяка година е време за тържествени обещания, какво искаме да направим в дните занапред. Моите по-лични намерения ще запазя за себе си, единствено ще спомена какво бих искала да направя и изпробвам във връзка с любимото си хоби и блога. Като за начало смятам да отделя много повече внимание на работата с Роял айсинг, която до момента винаги ме е плашела, но е техника, която много харесвам и имам нужда да усъвършенствам. В блога искам все по-често да намират място публикации със снимки и инструкции стъпка-по-стъпка. И не на последно място, пожелавам си да стана един по-дисциплиниран блогър :), като по-редовно правя разни нещица и публикувам.

И тъй като, както вече казах, не съм особено организирана, особено по празниците, чак сега дойде моментът да покажа с какво и къде гостувах по Коледа. Така де, първо да завършим незавършеното от старата година и тогава да започнем на чисто. Първият ми повод за гостуване беше поканата от Lulu да направя гост публикация в Something ... Това местенце и тази година си остава сред моите фаворити за най-редовно посещаване. За повода направих тази медена къщичка, която мисля, че стана много сладурска, въпреки трудностите, с които ме сблъска. Всички подробности около нея можете да прочетете в На кафе: Малка спретната къщурка. Благодаря на Lulu за милото представяне, за мен беше истинско удоволствие!

Другото ми гостуване не беше само виртуално, а направо реално. Няколко дни преди Коледа Мария от Цветно с Пепеляшка, се свърза с мен и ме помоли заедно да направим изненада за семейството и за празника. Идеята и беше да направя кейкчета на Коледна тематика и по едно специално кейкче, изобразяващо символично всеки член от семейството, с което да "надпише" подаръците. Мария беше толкова ентусиазирана и даде толкова много идеи, че нещата се получиха с лекота и ни най-малко не се затрудних в измислянето на фигурките и украсите. За мен пък остана удовлетворението, че успях да ги зарадвам и станах част, макар и дистанционно, от техния семеен празник. Всичко, споделено от нея, можете да прочетете тук.

А ето ги и тях:

И за финал, в едър план моят любимец, загърнат в шал, прилежно опакован и готов за излитане.