Предстои ми да напиша една не толкова кратка публикация, което не се среща толкова често в моя блог. И това е не, защото не обичам да говоря, напротив - голяма приказливка съм, а защото в публичното пространство съм нетипично скромна и срамежлива и ми е много трудно да говоря за себе си. Все пак приех предизвикателството на наградите, които получих от
Лулу,
Тони и
Мария, и сега е мой ред да изпълня регламента. Благодаря на всяка от вас за оказаните чест и внимание! А регламента е:
1. Да изброя 10 неща, които ме правят щастлива.
2. Да изброя 5 неща, които не знаете за мене.
3. Да наградя 5 блога.
4. Да публикувам линкове към тези блогове и този, от който съм получила наградата.
И така ... Нещата, които не знаете за мен ...
1. Запознах се с мъжа ми в ICQ, доста нетипично за онова време преди 9 години, той ме заговори и дано не съжалява :) Още пазя лог от разговорите, които си бяхме водили тогава, и се дивя на факта как един случаен Search в Интернет може да се окаже съдбоносен.
2. Миналата година на 30-та си годишнина си пожелах да стана леля. Тази година желанието ми вече е изпълнено и съм леля на две прекрасни, дългоочаквани близначки.
3. Преди няколко месеца, докато разглеждах един фотографски сайт, попаднах на снимка с едни очарователни къпкейкс. От там се запали интереса ми към украсените сладкиши и започнах да се информирам по темата и да правя първите си опити.
4. Завършила съм актуалната на времето специалност Счетоводство и контрол, но нямам никакво влечение към нея, а и тя към мен :)
5. Много исках второто ми дете да е момиченце, напук на моите желания и на твърденията на докторите, че ще имаме проблем с второ дете, още от раз се пръкна моето малко сладурче Пепи.
Моето щастие е в дребните и тривиални неща като целувките и прегръдките, които получавам изневиделица от моите деца. Очакването на предстоящо пътуване и неговата реализация. Удовлетворението, което получавам, докато измислям и правя нещо красиво. Мисълта, че мога да разчитам на моите близки и малкото, но ценни приятели, във всеки един момент, че те са добре, живи и здрави. Когато големият ми син рецитира с патос "Аз съм българче", а в същото време малкият повтаря целия текст на "О, кренвирши, О, Леки!". В това, че слънчевото време и една песен на птичка е в състояние да оправи настроението ми за цял ден. Да открия ново хоби и да се изгубя в него. Факта, че покрай блога ми за кратко време открих един куп талантливи, мили и добри хора. Благодаря ви за което!
Изборът на блогове, на които да предам наградата, се оказа най-голямото предизвикателство, защото тези, за чието съществуване знам и следя, са вече наградени. За това си позволявам да наруша правилото като награя само два блога, за които знам, че са все още "млади", но с потенциал колкото на самите собственички.
ДаниКрасиТази награда е за вас, момичета!